разломил

Речник на българския език

1. разломил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разломил е производна форма на разломя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разломил — мин. деят. св. прич. м. р.

разломил е производна форма на разломя (мин. деят. св. прич. м. р.).