разлигавил

Речник на българския език

1. разлигавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлигавил е производна форма на разлигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлигавил — мин. деят. св. прич. м. р.

разлигавил е производна форма на разлигавя (мин. деят. св. прич. м. р.).