разлетял е

Речник на българския език

1. разлетял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлетял е е производна форма на разлетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлетял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлетял е е производна форма на разлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлетял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлетял е е производна форма на разлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).