разлетяло е

Речник на българския език

1. разлетяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлетяло е е производна форма на разлетя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлетяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлетяло е е производна форма на разлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлетяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлетяло е е производна форма на разлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).