разлетявал си

Речник на българския език

1. разлетявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлетявал си е производна форма на разлетявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлетявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлетявал си е производна форма на разлетявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разлетявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлетявал си е производна форма на разлетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).