разлетявал е

Речник на българския език

1. разлетявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлетявал е е производна форма на разлетявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлетявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлетявал е е производна форма на разлетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлетявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлетявал е е производна форма на разлетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).