разлетявало

Речник на българския език

1. разлетявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлетявало е производна форма на разлетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлетявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлетявало е производна форма на разлетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлетявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлетявало е производна форма на разлетявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разлетявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлетявало е производна форма на разлетявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).