разлетявал

Речник на българския език

1. разлетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлетявал е производна форма на разлетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлетявал е производна форма на разлетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разлетявал е производна форма на разлетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разлетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлетявал е производна форма на разлетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).