разлетели

Речник на българския език

1. разлетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлетели е производна форма на разлетя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлетели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлетели е производна форма на разлетя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разлетели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлетели е производна форма на разлетя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разлетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлетели е производна форма на разлетя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).