разкъсва

Речник на българския език

1. разкъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разкъсва е производна форма на разкъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разкъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разкъсва е производна форма на разкъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разкъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разкъсва е производна форма на разкъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).