разкършил

Речник на българския език

1. разкършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкършил е производна форма на разкърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкършил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкършил е производна форма на разкърша (мин. деят. св. прич. м. р.).