разкършел

Речник на българския език

1. разкършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкършел е производна форма на разкърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкършел е производна форма на разкърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).