разкъртило

Речник на българския език

1. разкъртило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкъртило е производна форма на разкъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкъртило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкъртило е производна форма на разкъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).