разкъртил

Речник на българския език

1. разкъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкъртил е производна форма на разкъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкъртил е производна форма на разкъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).