разкъртел
1.
разкъртел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разкъртел
е производна форма
на разкъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разкъртел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
разкъртел
е производна форма
на разкъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).