разкървавило

Речник на българския език

1. разкървавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкървавило е производна форма на разкървавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкървавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкървавило е производна форма на разкървавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).