разкупувал

Речник на българския език

1. разкупувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкупувал е производна форма на разкупувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкупувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкупувал е производна форма на разкупувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкупувал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкупувал е производна форма на разкупувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разкупувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкупувал е производна форма на разкупувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).