разкукуригвало

Речник на българския език

1. разкукуригвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкукуригвало е производна форма на разкукуригвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкукуригвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкукуригвало е производна форма на разкукуригвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкукуригвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкукуригвало е производна форма на разкукуригвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкукуригвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкукуригвало е производна форма на разкукуригвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).