разкукуригвал

Речник на българския език

1. разкукуригвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкукуригвал е производна форма на разкукуригвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкукуригвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкукуригвал е производна форма на разкукуригвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкукуригвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкукуригвал е производна форма на разкукуригвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разкукуригвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкукуригвал е производна форма на разкукуригвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).