разкроявах

Речник на българския език

1. разкроявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разкроявах е производна форма на разкроявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разкроявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разкроявах е производна форма на разкроявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).