разкроявал съм

Речник на българския език

1. разкроявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разкроявал съм е производна форма на разкроявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разкроявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разкроявал съм е производна форма на разкроявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разкроявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разкроявал съм е производна форма на разкроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).