разкроявал си

Речник на българския език

1. разкроявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкроявал си е производна форма на разкроявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разкроявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкроявал си е производна форма на разкроявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разкроявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкроявал си е производна форма на разкроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).