разкроявал е

Речник на българския език

1. разкроявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкроявал е е производна форма на разкроявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкроявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкроявал е е производна форма на разкроявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкроявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкроявал е е производна форма на разкроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).