разкроявало съм

Речник на българския език

1. разкроявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разкроявало съм е производна форма на разкроявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкроявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разкроявало съм е производна форма на разкроявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкроявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разкроявало съм е производна форма на разкроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).