разкроявало си

Речник на българския език

1. разкроявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкроявало си е производна форма на разкроявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкроявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкроявало си е производна форма на разкроявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкроявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкроявало си е производна форма на разкроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).