разкроявало

Речник на българския език

1. разкроявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкроявало е производна форма на разкроявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкроявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкроявало е производна форма на разкроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкроявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкроявало е производна форма на разкроявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкроявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкроявало е производна форма на разкроявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).