разкроявал

Речник на българския език

1. разкроявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкроявал е производна форма на разкроявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкроявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкроявал е производна форма на разкроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкроявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкроявал е производна форма на разкроявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разкроявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкроявал е производна форма на разкроявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).