разкроява

Речник на българския език

1. разкроява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разкроява е производна форма на разкроявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разкроява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разкроява е производна форма на разкроявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разкроява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разкроява е производна форма на разкроявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).