разкрил

Речник на българския език

1. разкрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрил е производна форма на разкрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкрил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкрил е производна форма на разкрия (мин. деят. св. прич. м. р.).