разкривил

Речник на българския език

1. разкривил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкривил е производна форма на разкривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкривил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкривил е производна форма на разкривя (мин. деят. св. прич. м. р.).