разкрещявал си

Речник на българския език

1. разкрещявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкрещявал си е производна форма на разкрещявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разкрещявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкрещявал си е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разкрещявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разкрещявал си е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).