разкрещявал е

Речник на българския език

1. разкрещявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрещявал е е производна форма на разкрещявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкрещявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрещявал е е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкрещявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрещявал е е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).