разкрещявало си

Речник на българския език

1. разкрещявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкрещявало си е производна форма на разкрещявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкрещявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкрещявало си е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкрещявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разкрещявало си е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).