разкрещявало

Речник на българския език

1. разкрещявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрещявало е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкрещявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкрещявало е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкрещявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкрещявало е производна форма на разкрещявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкрещявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкрещявало е производна форма на разкрещявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).