разкрещявал

Речник на българския език

1. разкрещявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрещявал е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкрещявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрещявал е производна форма на разкрещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разкрещявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разкрещявал е производна форма на разкрещявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разкрещявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разкрещявал е производна форма на разкрещявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).