разкрачил

Речник на българския език

1. разкрачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разкрачил е производна форма на разкрача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разкрачил — мин. деят. св. прич. м. р.

разкрачил е производна форма на разкрача (мин. деят. св. прич. м. р.).