разкомплектовало

Речник на българския език

1. разкомплектовало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкомплектовало е производна форма на разкомплектовам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкомплектовало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкомплектовало е производна форма на разкомплектовам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкомплектовало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкомплектовало е производна форма на разкомплектовам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкомплектовало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкомплектовало е производна форма на разкомплектовам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).