разколебаело

Речник на българския език

1. разколебаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разколебаело е производна форма на разколебая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разколебаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разколебаело е производна форма на разколебая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).