разколебавал

Речник на българския език

1. разколебавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разколебавал е производна форма на разколебавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разколебавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разколебавал е производна форма на разколебавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разколебавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разколебавал е производна форма на разколебавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разколебавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разколебавал е производна форма на разколебавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).