разковяло

Речник на българския език

1. разковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разковяло е производна форма на разкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разковяло е производна форма на разкова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).