разковели

Речник на българския език

1. разковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разковели е производна форма на разкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разковели е производна форма на разкова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).