разковавало

Речник на българския език

1. разковавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разковавало е производна форма на разковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разковавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разковавало е производна форма на разковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разковавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разковавало е производна форма на разковавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разковавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разковавало е производна форма на разковавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).