разковавал

Речник на българския език

1. разковавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разковавал е производна форма на разковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разковавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разковавал е производна форма на разковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разковавал — мин. деят. св. прич. м. р.

разковавал е производна форма на разковавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разковавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разковавал е производна форма на разковавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).