разклоняло

Речник на българския език

1. разклоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разклоняло е производна форма на разклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разклоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разклоняло е производна форма на разклоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).