разклонял

Речник на българския език

1. разклонял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разклонял е производна форма на разклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разклонял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разклонял е производна форма на разклоня (мин. деят. несв. прич. м. р.).