разклонил си

Речник на българския език

1. разклонил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разклонил си е производна форма на разклоня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разклонил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разклонил си е производна форма на разклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).