разкланяло

Речник на българския език

1. разкланяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкланяло е производна форма на разкланям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разкланяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разкланяло е производна форма на разкланям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разкланяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разкланяло е производна форма на разкланям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разкланяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разкланяло е производна форма на разкланям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).