разклало

Речник на българския език

1. разклало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разклало е производна форма на разклада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разклало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разклало е производна форма на разклада (мин. деят. св. прич. ср. р.).