разклала

Речник на българския език

1. разклала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разклала е производна форма на разклада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разклала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разклала е производна форма на разклада (мин. деят. св. прич. ж. р.).