разклал

Речник на българския език

1. разклал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разклал е производна форма на разклада (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разклал — мин. деят. св. прич. м. р.

разклал е производна форма на разклада (мин. деят. св. прич. м. р.).